мн. спътници, м. 1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек. 2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята. 3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата. // прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически. • Спътник/ спътница в живота. Съпруг или съпруга. • Изкуствен спътник. Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
Съновник: Спътник (виж път или сателит)
че имаш, сънуваш ли, ще срещнеш стар приятел или ще получиш очаквани новини.