спориш, мин. св. спорих, мин. прич. спорил, несв. 1. Разг.
Само в трето
лице.
Давам добри резултати, богата
реколта. Ябълките спорят
тази есен. 2. Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. Трябва да купим още сирене - днес на обяд спореше. • Спори/спорят ми . Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. Днес работата никак не ми спори.