смекчаваш, несв. и
смекча, св. 1.
Какво.
Правя нещо остро, твърдо да стане по-меко, по-еластично.
Смекчавам кожата. Гримът смекчава погледа. 2. Прен. Какво/кого. Правя (твърд характер, воля, силна омраза, силна болка, жестокост и др.) да стане по-мек, по-слаб; притъпявам; омаловажавам. Годините смекчават волята. Хубостта й смекчава жестокостта. 3. Прен. Спец. В езикознанието — произнасям меко твърд съгласен звук. — смекчавам се/смекча се. 1. Ставам по-мек, по-еластичен. 2. Прен. Ставам по-слаб, притъпен; по-добър, по-кротък. Погледът му се смекчи.