слухтиш, мин. св.
какво е слух">слухтях, мин. прич. слухтял, несв. 1.
Напрягам слух да
дочуя нещо; ослушвам се. Слухти прсд вратата да чуе какво става. 2. Прен. Пренебр. Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и др. Цял ден слухти какво се говори за шефа. // същ. слухтене, ср.