| сло - Намерени са 99 думи от търсенето |
|---|
| подслоня - подслониш, мин. св. подслоних, мин. прич. подслонил, св. — вж. подслонявам. |
| слободия - само ед. Разг. Пренебр. Разпуснатост, разпасаност, беззаконие. Това не е свобода, а слободия. |
| словесен - словесна, словесно, мн. словесни, прил. 1. Който се отнася до слово и до словесност. 2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет. |
| словоред - само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред. |
| благослов - мн. благослови, (два) благослова, м.Благословия. Празничен благослов. |
| злословие - мн. злословия, ср. Осъдителни, зли думи за някого в негово отсъствие; клевета, клюка. |
| наслоявам - наслояваш, несв. и наслоя, св.; какво. Натрупвам на слоеве, напластявам. |
| пословица - мн. пословици, ж. Кратък фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно изречение. |
| прослойка - мн. прослойки, ж. 1. Тънък междинен пласт между две неща. 2. Обществена група, която се отличава с някакви особености. |
| славослов - само ед. Славословие. |
| послеслов - само ед. Последната част от художествено произведение, която съдържа заключителните думи на автора; епилог. |
| прословут - прословута, прословуто, мн. прословути, прил. Известен, прочут. |
| условност - мн. условности, ж. Приет обичай, навик; договореност. Условностите на брака. Условностите на доброто поведение. Спазвам условности... |
| условя се - условиш се, мин. св. услових се, мин. прич. условил се, св. — вж. уславям се. |
| благословя - благословиш, мин. св. благослових, мин. прич. благословил, св.— вж. благославям. |
| дислокация - мн. дислокации, ж. 1. Спец. Разположение на войски върху определена територия, осигуряващо бързина при евентуални военни действия.... |
| заслонявам - заслоняваш, несв. Засланям. |
| безусловен - безусловна, безусловно, мн. безусловни.1. Който не е свъзан с поставяне на каквито и да е условия.2. Пълен, абсолютен.// нареч. бе... |
| богословие - само ед.Учение за догмите, морала и култовете на една религия; теология. Православно богословие. |
| голословен - голословна, голословно, мн. голословни, прил.Който не е подкрепен с доказателства или факти. Голословни твърдения. |