мн. слова, ср. 1. Остар.
Дума. Възвишени слова. Словата са излишни. 2.
Само ед. Реч,
говор,
език.
Писател с изящно слово. 3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово. • Дар слово. Умение да се говори изящно и убедително. • Свобода на словото. Право да се говори и пише свободно, без ограничения.