славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; кого/какво.
Отдавам почит,
уважение,
като допринасям за по-широката известност на някого или на нещо; възхвалявам, величая, превъзнасям. Славя Бога. Славя светите братя Кирил и Методий. — славя се. Прославен съм, известен съм с нещо. Той се слави с непреклонния си характер.