Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

скр - Намерени са 57 думи от търсенето
скришом - нареч. Като се крие, по скришен начин; тайно.
скромен - скромна, скромно, мн. скромни, прил. 1. Който не натрапва своите достойнства на другите; стеснителен, срамежлив, смирен. Скромна ж...
скрипец - мн. скрипци, (два) скрипеца, м. Вид механично подемно устройство; макара.
скритен - скритна, скритно, мн. скритни, прил. Остар. Скрит.
скришен - скришна, скришно, мн. скришни, прил. Разг. Скрит, таен.
скриптя - скриптиш, мин. св. скриптях, мин. прич. скриптял, несв. Издавам специфичен режещ шум; скърцам, стържа. Стъпките му скриптят в снег...
заскрежа - заскрежиш, мин. св. заскрежих, мин. прич. заскрежил. св. — вж. заскрежавам.
скръндза - мн. скръндзи, м. и ж. Разг. Пренебр. Стиснат човек; скъперник. Той е голям скръндза.
скръстям - скръстяш, несв. Скръствам.
скръцвам - скръцваш, несв. и скръцна, св. Скърцам еднократно или поединично. Вратата скръцна.
скроявам - скрояваш, несв. и скроя, св.; какво. 1. Като кроя, подготвям плат или кожа за шиене. Скроявам костюм. Скроявам чанта. 2. Прен. Раз...
санскрит - само ед. Мъртъв език, обработена форма на староиндийския език, на който е написана древната и средновековната художествена, филосо...
скрепвам - скрепваш, несв. Скрепявам.
скрижали - само мн. 1. В библията — каменните плочи с десетте божи заповеди, дадени от Господ на Мойсей. 2. Прен. Непоклатима основа, завет.
скруполи - само мн. 1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули. 2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навре...
скриптеж - само ед. Скриптене.
скръствам - скръстваш, несв. и скръстя, св.; какво. Поставям напреко един върху друг, обикн. крака, ръце; кръстосвам. • Със скръстени ръце. Ра...
нескромен - нескромна, нескромно, мн. нескромни, прил. 1, Лишен от скромност. Нескромно желание. 2. Неделикатен, безцеремонен, нетактичен. Нес...
скрепявам - скрепяваш, несв. и скрепя, св.; какво. 1. Правя да стои здраво прилепено, закачено о друго; прикрепям, свързвам, съединявам. Скреп...
скрибуцам - скрибуцаш, несв. 1. Продължително проскърцвам. Леглото скрибуца. 2. Разг. Неумело свиря на струнен музикален инструмент, обикн. ци...
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: