| сел - Намерени са 90 думи от търсенето |
|---|
| киселец - само ед. Тревисто растение с елипсовидни заострени листа, които имат кисел вкус и през ранна пролет се използват за храна. Супа от... |
| киселея - киселееш, мин. св. киселях, мин. прич. киселял, несв. За храна — имам кисел привкус. Супата киселее леко и е много вкусна. — кисел... |
| невесел - невесела, невесело, мн. невесели, прил. 1. Който не притежава веселост. Невесел разказ. 2. Тъжен, нерадостен. Този ден Ирина беше ... |
| преселя - преселиш, мин. св. преселих, мин. прич. преселил, св. - вж. преселвам. |
| селение - мн. селения, ср. Остар. Място за живеене, жилище. Небесни селения. |
| селянин - мн. селяни, м. 1. Жител на село. 2. Пренсбр. Нецивилизован, некултурен човек. |
| вселявам - вселяваш, несв. и вселя, св. какво.Възбуждам, предизвиквам, вдъхвам, насаждам. |
| заселвам - заселваш, несв. и заселя, св. 1. Какво. Установявам се да живея в някаква свободна територия; започвам да населявам. Заселили земи... |
| заселище - мн. заселища, ср. Неголямо заселено място, нито село, нито град; поселище. |
| заселник - мн. заселници, м. Мъж, който се е заселил в незаселено дотогава място. • Нов заселник. Мъж, който се е заселил в обитавано, но нап... |
| изселвам - изселваш, несв. и изселя, св.; кого. Принуждавам да напусне завинаги мястото си на живеене. Изселиха жителите заради химическото з... |
| киселина - мн. киселини, ж. 1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина. 2. ... |
| киселица - мн. киселици, ж. 1. Дива ябълка, както и плодовете и. 2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици. |
| населвам - населваш, несв. и населя, св.; какво, с кого. Настанявам някого да живее на определено място. Населват града с преселници. |
| поселвам - поселваш, несв. и поселя, св.; кого. Заселвам. — поселвам се/поселя се. Отивам да живея в ново селище. |
| поселище - мн. поселища, ср. Населено място; селище, заселище. |
| селяндур - мн. селяндури, м. Разг. Грубо. Селянин. // прил. селяндурски, селяндурска, селяндурско, мн. селяндурски. |
| екселенц - само ед. Превъзходителство (в обръщение към посланик, висш държавен служител и др.). |
| изселник - мн. изселници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия. |
| селекция - мн. селекции, ж. 1. Подбор. 2. Спец. Подобряване сорта на растения или породата на животни чрез изкуствен подбор или чрез кръстосв... |