мн. свободи, ж. 1. Спец. Само ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля. 2. Само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата. 3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите. 4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването. • Лишавам/лиша от свобода. Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор. • Пускам/пусна на свобода. Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!
Съновник: Свобода, свободен
"в съня обещава разбирателство и щастие; ще намериш спокойствие след много перипетии."