мн. светотатства, ср. 1. Остар.
Само ед. Крадене на свети предмети, обикн. от
черква. 2. Само ед. Оскверняване,
поругание,
подигравка със свети чувства и предмети;
кощунство. 3. Постъпка на оскверняване, кощунство. На всяка крачка се вършат светотатства.