| сар - Намерени са 50 думи от търсенето |
|---|
| писар - писарят, писаря, мн. писари, м. Остар. Служител, който се занимава със служебната преписка. |
| сарай - сараят, сарая, мн. сараи, (два) сарая, м. Истор. У мюсюлманските народи - дворец на владетел или на висш служител. • Като сарай. Г... |
| сараф - мн. сарафи, м. Човек, който се занимава с размяна, обмяна на пари, от което печели. // прил. сарафски, сарафска, сарафско, мн. сар... |
| сарач - мн. сарачи, м. Занаятчия, който изработва седла за кон или магаре, хамути, юзди и др. изделия от дебела обработена кожа. // прил. ... |
| сарма - мн. сарми, ж. Ястие от смляно месо и ориз с подправки, увито в зелеви или лозови листа и сварено. • Дроб-сарма. Ястие от нарязани ... |
| хусар - мн. хусари, м. 1. Истор. Някогашен конник с пика. 2. Конен войник или офицер в някои армии. // прил. хусарски, хусарска, хусарско,... |
| апсара - (санскр. apsara)Мит. В индийската митология - божествена девойка. |
| глосар - (нем. Glossar от лат. glossarium 'речник')1. Език. Притурка - тълковен речник на редки думи към книга или текст.2. Юр. С... |
| емисар - емисарят, емисаря, мн. емисари, м. Лице, официално изпратено в чужда страна с политическа или друга поръчка; официален пратеник. |
| корсар - корсарят, корсаря, мн. корсари, м. Истор. Морски разбойник, пират. |
| клисар - клисарят, клисаря, мн. клисари, м. Прислужник в църква. Клисарят бие камбаната. |
| пулсар - мн. пулсари, (два) пулсара, м. Спец. Пулсиращ и периодично сменящ радиояркостта си точков източник на космическо радиоизлъчване. |
| месарка - мн. месарки, ж. Жена месар. |
| сарафин - мн. сарафи, м. Сараф. |
| сарахош - мн. сарахоши, м. Разг. Пияница; лъжец; несериозен, нечист човек. |
| сардела - мн. сардели, ж. 1. Род селдова риба. 2. Кутия с консервирана дребна риба. • Като сардели. Разг. Наредени, натъпкани плътно човек д... |
| сардина - само ед. Вид селдова морска риба с дължина до 26 см, обикн. употребявана в консервиран вид. |
| саркома - само ед. Спец. В медицината — злокачествен тумор, образуван от съединителна тъкан. |
| сарказъм - мн. сарказми, (два) сарказъма, м. 1. Само ед. Присмех, язвителност, жлъч. Говори със сарказъм. 2. Злобна язвителна бележка. Вмятам... |
| мансарда - мн. мансарди, ж. Жилищно помещение под покрива с различно високи стени. // прил. мансарден, мансардна, мансардно, мн. мансардни. |