р-з-------- - Намерени са 116 думи от търсенето |
разтълкувам - разтълкуваш, св.; какво. Правя подробно тълкуване, разяснявам в детайли. Разтълкувах притчата. |
разтървавам - разтърваваш, несв. и разтърва, св.; кого/какво. Разделям, отделям един от друг биещи се. Разтървахме ги, а те пак искат да се бият... |
разтърча се - разтърчиш се, мин. св. разтърчах се, мин. прич. разтърчал се, св. — вж. разтърчавам се. |
разцъфтявам - разцъфтяваш, несв. и разцъфтя, св.
1. За цвят, пъпка, растение — отварям се нашироко; цъфвам. 2. Прен. Преуспявам, процъфтявам, п... |
разчовъркам - разчовъркаш, св. — вж. разчовърквам. |
разшътам се - разшъташ се, св. — вж. разшътвам се. |
размирисвам - размирисваш, несв. и размириша, св.; какво. Изпускам мирис, та умирисвам. Размирисвам стаята. - размирисвам се/размириша се. Започ... |
разбинтовам - разбинтоваш, несв. и св.; какво. Развивам бинта, с който е превързана рана. |
разболея се - разболееш се, мин. св. разболях се, мин. прич. разболял се, св. — вж. разболявам се. |
разбунтувам - разбунтуваш, св.; какво/кого. Подтиквам, предизвиквам към бунт; размирявам. Разбунтувам народа. — разбунтувам се. Започвам да се б... |
разбягам се - разбягаш се, св. — вж. разбягвам се. |
разведрявам - разведряваш, несв. и разведря, св.; каквокого. Правя нещо да стане свежо, ведро. Разведрявам обстановката. Разведрявам приятеля си... |
развенчавам - развенчаваш, несв. и развенчая, св.; кого. Лишавам някого от ореол, от слава, от почести, като показвам, че не ги заслужава. Разве... |
развикам се - развикаш се, св. — вж. развиквам се. |
развинтя се - развинтиш се, мин. св. развинтих се, мин. прич. развинтил се, св. — вж. развинтвам се. |
развихря се - развихриш се, мин. св. развихрих се, мин. прич. развихрил се, св. — вж. развихрям се. |
развлечение - мн. развлечения, ср. Занимание, което доставя удоволствие през свободното време; забавление. |
разводнявам - разводняваш, несв. и разводня, св.; какво. 1. Слагам повече от необходимото количество вода в течност, намалявам концентрацията. Р... |
развратница - мн. развратници, ж. Жена развратник. |
развратнича - развратничиш, мин. св. развратничих, мин. прич. развратничил, несв. Отдавам се на разврат (в 1 знач.). |