ръс - Намерени са 121 думи от търсенето |
пръска - мн. пръски, ж. Разг. Капка или струйка от течност, изхвръкнала настрани. |
пръсна - пръснеш, мин. св. пръснах, мин. прич. пръснал, св. — вж. пръсвам. |
тръсна - тръснеш, мин. св. тръснах, мин. прич. тръснал, св. — вж. тръсвам. |
бръсвам - бръсваш, бръсна.1. Бърша, чистя набързо или небрежно.2. Прен. Первам, закачам с удар. |
бръскам - бръскаш.1. Мета небрежно, насам-натам.2. Удрям, шибам; разпилявам, разпръсквам. |
бръснар - бръснарят, бръснаря, мн. бръснари.Човек, чиято професия е да бръсне и подстригва.// прил. бръснарски. |
бръснач - мн. бръсначи, (два) бръснача.Специален остър нож за бръснене, какъвто обикн. използват бръснарите. |
втръсна - втръснеш, мин. св. втръснах, мин. прич. втръснал, св.- вж. втръсвам. |
кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст... |
кръстен - кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. ... |
кръстец - мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци. |
мръсник - мн. мръсници, м. 1. Човек, който върши неприлични неща; постъпва подло, низко, развратничи. 2. Нечист човек. |
накръст - нареч. Под формата на кръст; кръстообразно. Подреди клоните накръст. |
обръсна - обръснеш, мин. св. обръснах, мин. прич. обръснал, св. — вж. обръсвам. |
поръсям - поръсяш, несв. Поръсвам. |
пръскам - пръскаш, несв.; какво. 1. Разнасям в различни посоки; разпилявам. Пръскам дрехи. 2. Ръся чрез изтласкване на течност. Пръскам ст... |
пръсвам - пръсваш, несв. и пръсна, св.; какво. 1. Пръскам еднократно и малко. Пръснах му лицето, да се свести. 2. Пръскам поединично. Пръсна... |
пръскач - мн. пръскачи, м. Човек, който пръска селскостопански култури. |
пръстен - мн. пръстени, (два) пръстена, м. 1. Колелце от метал, дърво, кост и др., което се надява на пръста и се носи като накит. Годежен п... |
скръстя - скръстиш, мин. св. скръстих, мин. прич. скръстил, св. — вж. скръствам. |