рут - Намерени са 25 думи от търсенето |
аут - 1. Положение в спортна игра, при което топката излиза извън игрището.2. Разг. Вън, навън, извън. |
рът - рътът, ръта, мн. рътове, (два) ръта, м. Издължен, стръмен, но невисок хълм; рид, бърдо. |
рат - ратта, само ед., ж. Остар. 1. Война, битка. 2. Войска. // прил. ратен, ратна, ратно, мн. ратни. |
бут - бутът, бута, мн. бутове, (два) бута.1. Част от крака на животно или птица — От коляното до хълбока.2. Разг. Бедрото на човек.// с... |
руж - ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м. 1. Остар. Червило за устни. 2. Вещество за придаване руменина на бузите. |
рус - руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със с... |
шут - шутът, шута, мн. шутове. 1. Истор. Придворно лице, чиято задача е била да разсмива владетеля; смешник. 2. Прен. Пренсбр. Човек, ко... |
крут - крута, круто, мн. крути, прил. • Крути мерки. Най-строги мерки. Против престъпността трябва да се вземат крути мерки. |
барут - мн. барути.Взривно вещество в снаряди,патрони, за експлозиви и др.// прил. барутен. |
бруто - нареч.1. В търговията - заедно с опаковката.2. Във финансиите - без да се приспадат удръжките.// прил. брутен. |
срутя - срутиш, мин. св. срутих, мин. прич. срутил, св. — вж. срутвам. |
рутина - само ед. 1. Опитност, обиграност. Добих рутина. 2. Шаблон, консерватизъм, догматичност. // прил. рутинен, рутинна, рутинно, мн. ру... |
порутя - порутиш, мин. св. порутих, мин. прич. порутил, св. — вж. порутвам. |
банкрут - мн. банкрути, (два) банкрута.1. Изпадане в несъстоятелност, в неспособност да се изплащат задъжения; фалит.2. Прен. Крах, провал в... |
маршрут - мн. маршрути, (два) маршрута, м. График, програма на пътуване за определяне на пътя, времето за изминаването му и престоя. Екскурз... |
срутвам - срутваш, несв. и срутя, св.; какво. Събарям, разрушавам, сривам. - срутвам се/срутя се. Събарям се, падам, сривам се. Една от гале... |
рутинер - мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач.); консерватор. |
темерут - мн. темерути, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец. // прил. темерутски, темерутска, темерутско, м... |
брутален - брутална, брутално, мн. брутални.Безогледен, груб.// същ. бруталност, бруталността. |
порутвам - порутваш, несв. и порутя, св.; какво. Силно повреждам сграда, постройка; разрушавам, разнебитвам. |