| рррсррр - Намерени са 223 думи от търсенето |
|---|
| маестро - само ед. 1. Почетно звание или название на видни творци музиканти. 2. Шеговито обръщение към човек, който се занимава с изкуство. |
| наостря - наостриш, мин. св. наострих, мин. прич. наострил, св. — вж. наострям. |
| обесвам - обесваш, несв. и обеся, св.; кого. Причинявам смърт чрез бесене. Обесиха го на ореха. • Обесвам се на шията (на някого). Натрапвам... |
| обесник - мн. обесници, м. Разг. Пакостник, немирник. |
| обистря - обистриш, мин. св. обистрих, мин. прич. обистрил, св. — вж. обистрям. |
| обособя - обособиш, мин. св. обособих, мин. прич. обособил, св. — вж. обособявам. |
| овесище - мн. овесища, ср. Остатъци от овесена нива след пожънването и. |
| окастря - окастриш, мин. св. окастрих, мин. прич. окастрил, св. — вж. окастрям. |
| окисвам - окисваш, несв. и окисна, св. 1. Какво. Кисна продължително, обикновено в течност. 2. Разг. Подсичам се. |
| окосмен - окосмена, окосмено, мн. окосмени, прил. Който е покрит с косми. |
| опасвам - опасваш, несв. и опаса, св.; какво. За животно — паса докрай, изяждам с пасене всичко. Овцете опасоха градината. |
| описвам - описваш, несв. и опиша, св. 1. Какво/ кого. Разказвам подробно устно или писмено. Описа пътуването си. 2. Какво. Систематично изла... |
| опустея - опустееш, мин. св. опустях, мин. прич. опустял, св. — вж. опустявам. |
| кристал - мн. кристали, (два) кристала, м. 1. Минерал или химическа сол във форма на правилно геометрическо тяло с плоски стени. Сол на крис... |
| кряскам - кряскаш, несв. 1. Издавам крясък. Птици кряскаха в тишината. 2. Говоря, като издавам крясък. |
| капсула - мн. капсули, ж. 1. Възпламенител на заряд в патрон, снаряд и др. 2. Всяко приспособление с цилиндрична или кръгла форма, затварящо... |
| класика - само ед. Класически произведения. Класически роман. Класическа опера. |
| клисура - мн. клисури, ж. Тесен планински проход, дефиле. Минавам през клисурата. |
| крясвам - крясваш, несв. и кресна, св. Изведнъж започвам да кряскам. От сутрин още крясва на децата. |
| курсант - мн. курсанти, м. Лице, което учи във военно училище или кара курс за подготовка на команден състав. // прил. курсантски, курсантск... |