Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

риц - Намерени са 53 думи от търсенето
порицая - порицаеш, мин. св. порицах, мин. прич. порицал, св. — вж. порицавам.
старица - мн. старици, ж. Стара жена, баба.
тигрица - мн. тигрици, ж. 1. Женската на тигъра. 2. Буйна и/или разярена жена. Спуска се като тигрица.
чубрица - само ед. Градинско растение със ситни продълговати листа и приятен аромат, което се използва като подправка.
америций - (нлат. ameritium по собств. America 'Америка')Хим. Радиоактивен елемент от групата на актинидите, зн. Am, пор. н. 95, до...
варицела - само ед. Спец.В медицината - детска шарка, лешенка.
катерица - мн. катерици, ж. Малък горски гризач с голяма пухкава опашка, който живее по дърветата и се катери много бързо. Катериците се хран...
магарица - мн. магарици, ж. Женско магаре. Кой те пита мъжка ли е магарицата?
прорицая - прорицаеш, мин. св. прорицах, мин. прич. прорицал, св. - вж. прорицавам.
патерица - мн. патерици, ж. 1. Владишки жезъл. 2. Приспособление за подпиране на хора с увредени крайници, което се прикрепва под мишницата. ...
патриций - патрицият, патриция, мн. патриции, м. 1. В древния Рим — благородник, аристократ. 2. Прен. Аристократичен човек, високопоставена л...
отрицание - мн. отрицания, ср. 1. Само ед. Отричане. 2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на жив...
отрицател - отрицателят, отрицателя, мн. отрицатели, м, Остар. Човек, който отрича всичко; скептик.
порицавам - порицаваш, несв. и порицая, св.;кого. Изказвам неодобрение, недоволство; осъждам. // същ. порицаване, ср.
порицание - мн. порицания, ср. Порицаване, упрек, неодобрение.
размирица - мн. размирици, ж. Обикн. мн. Безредици, краткотрайни вълнения във вътрешния ред на една страна.
рицарство - само ед. 1. Истор. Рицарско съсловие. 2. Прен. Благородна, доблестна, кавалерска постъпка.
четворица - числ. Остар. Четирима мъже или мъже и жени.
шприцовам - шприцоваш, несв. и св.; какво. Прекарвам през шприц, обработвам с шприц. Шприцовам сладки. // същ. шприцоване, ср.
трицветен - трицветна, трицветно, мн. трицветни, прил. Който има три цвята.
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: