риц - Намерени са 53 думи от търсенето |
порицая - порицаеш, мин. св. порицах, мин. прич. порицал, св. — вж. порицавам. |
старица - мн. старици, ж. Стара жена, баба. |
тигрица - мн. тигрици, ж. 1. Женската на тигъра. 2. Буйна и/или разярена жена. Спуска се като тигрица. |
чубрица - само ед. Градинско растение със ситни продълговати листа и приятен аромат, което се използва като подправка. |
америций - (нлат. ameritium по собств. America 'Америка')Хим. Радиоактивен елемент от групата на актинидите, зн. Am, пор. н. 95, до... |
варицела - само ед. Спец.В медицината - детска шарка, лешенка. |
катерица - мн. катерици, ж. Малък горски гризач с голяма пухкава опашка, който живее по дърветата и се катери много бързо. Катериците се хран... |
магарица - мн. магарици, ж. Женско магаре. Кой те пита мъжка ли е магарицата? |
прорицая - прорицаеш, мин. св. прорицах, мин. прич. прорицал, св. - вж. прорицавам. |
патерица - мн. патерици, ж. 1. Владишки жезъл. 2. Приспособление за подпиране на хора с увредени крайници, което се прикрепва под мишницата. ... |
патриций - патрицият, патриция, мн. патриции, м. 1. В древния Рим — благородник, аристократ. 2. Прен. Аристократичен човек, високопоставена л... |
отрицание - мн. отрицания, ср. 1. Само ед. Отричане. 2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на жив... |
отрицател - отрицателят, отрицателя, мн. отрицатели, м, Остар. Човек, който отрича всичко; скептик. |
порицавам - порицаваш, несв. и порицая, св.;кого. Изказвам неодобрение, недоволство; осъждам. // същ. порицаване, ср. |
порицание - мн. порицания, ср. Порицаване, упрек, неодобрение. |
размирица - мн. размирици, ж. Обикн. мн. Безредици, краткотрайни вълнения във вътрешния ред на една страна. |
рицарство - само ед. 1. Истор. Рицарско съсловие. 2. Прен. Благородна, доблестна, кавалерска постъпка. |
четворица - числ. Остар. Четирима мъже или мъже и жени. |
шприцовам - шприцоваш, несв. и св.; какво. Прекарвам през шприц, обработвам с шприц. Шприцовам сладки. // същ. шприцоване, ср. |
трицветен - трицветна, трицветно, мн. трицветни, прил. Който има три цвята. |