рил - Намерени са 110 думи от търсенето |
ветрилник - мн. ветрилници, (два) ветрилника.Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя в... |
зверилник - мн. зверилници, (два) зверилника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилни... |
прилепчив - прилепчива, прилепчиво, мн. прилепчиви, прил. Разг. 1. Който прихваща; заразен, заразителен. 2. За човек — който лесно се прилепва... |
трикрилен - трикрилна, трикрилно, мн. трикрилни, прил. За мебел, прозорец — който има три крила. Трикрилен гардероб. |
трилистен - трилистна, трилистно, мн. трилистни, прил. За растение — който има три листа или листенца. Трилистна детелина. |
брилянтин - само ед.Крем или течност за коса, които и придават блясък, лъскавина. |
закрилница - мн. закрилници, ж. Жена закрилник. |
зверилница - мн. зверилници, ж. Зверилник. |
пъстрокрил - пъстрокрила, пъстрокрило, мн. пъстрокрили, прил. Който е с пъстри криле. Пъстрокрила пеперуда. |
оприличвам - оприличаваш, несв. и оприлича, се.; какво/кого, на какво/ на кого. Възприемам нещо или някого като друго или друг, припознавам се.... |
прилунявам - прилуняваш, несв. и прилуня, св.; какво. Спускам апарат на луната. - прилунявам се/прилуня се. Кацам на луната. |
прилежание - само ед. Старателност, усърдие. |
прилетявам - прилетяваш, несв. и прилетя, св. Доближавам се чрез летене към нещо; долитам. |
приложница - мн. приложници, ж. Жена приложник. |
приложение - мн. приложения, ср. 1. Само ед. Прилагане. 2. Това, което е приложено към друго; притурка. Книга с приложения. 3. Спец. В граматик... |
неприличен - неприлична, неприлично, мн. неприлични, прил. Който нарушава правилата за приличие; неблагопристоен. Неприлично поведение. // същ.... |
неприличие - мн. неприличия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка. |
приласкавам - приласкаваш, несв. и прилаская, св.; кого. Проявявам нежност към някого, като го успокоявам с ласки. |
прилошее ми - мин. св. прилоша ми, мин. прич. прилошало ми, св. — вж. прилошава ми. |
прилютее ми - мин. св. прилютя ми, мин. прич. прилютяло ми, св. — вж. прилютява ми. |