| рет - Намерени са 144 думи от търсенето |
|---|
| декрет - мн. декрети, (два) декрета, м. Постановление или разпоредба на върховната власт. |
| еретик - мн. еретици, м. Последовател на ерес. |
| кретен - мн. кретени, м. 1. Спец. В медицината - човек, болен от кретенизъм. 2. Прен. Глупав човек, некадърен човек. Той е голям кретен. По... |
| секрет - мн. секрети, (два) секрета, м. 1. Тайна. 2. Тайно устройство на механизъм. Бравата е със секрет. |
| баретка - мн. баретки.Малка барета. |
| гофрета - (фр. gaufrette)Вид вафла. |
| запретя - запретиш, мин. св. запретих, мин. прич. запретил, св. — вж. запретявам. |
| вретено - мн. вретена, ср.1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.2. Спец. Част от предачна или... |
| гофрети - гофрета, ж.Квадратни вафли с шоколадов пълнеж. |
| либрето - само ед. Спец. 1. Текст на вокално-сценично произведение, като опера, оперета, оратория и др. 2. Кратко изложение на съдържанието ... |
| оперета - мн. оперети, ж. Комична опера, в която пеенето се редува с говорене и танци. // прил. оперетен, оперетна, оперетно, мн. оперетни. |
| лазарет - мн. лазарета, (два) лазарета, м. Медицински пункт или малка болница към войскова част по време на война или на лагер. // прил. лаз... |
| несрета - само ед. Диал. Нещастие, лоша съдба. // прил. несретен, несретна, несретно, мн. несретни. |
| преточа - преточиш, мин. св. преточих, мин. прич. преточил, св. — вж. претакам. |
| реторта - мн. реторти, ж. Кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити. |
| спретна - спретнеш, мин. св. спретнах, мин. прич. спретнал, св. — вж. спретвам. |
| третина - мн. третини, ж. Една част от нещо, разделено на три равни части; трета. Получавам една третина от наследството. |
| портрет - мн. портрети, (два) портрета, м. 1. Картина или снимка на човек. Маслен портрет. 2. Спец. Описание на герой в литературно произвед... |
| потретя - потретиш, мин. св. потретих, мин. прич. потретил, св. — вж. потретвам. |
| претопя - претопиш, мин. св. претопих, мин. прич. претопил, св. — вж. претопявам. |