Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

рез - Намерени са 116 думи от търсенето
отрезвея - отрезвееш, мин. св. отрезвях, мин. прич. отрезвял, св. — вж. отрезвявам.
отрезнея - отрезнееш, мин. св. отрезнях, мин. прич. отрезнял, св. — вж. отрезнявам.
резидент - мн. резиденти, м. 1. Дипломатически представител с по-малък ранг от посланик. 2. Таен ръководител на шпионска организация в чужд...
резервен - резервна, резервно, мн. резервни, прил. Който е предназначен за резерв; запасен (в 1 знач.).
анафореза - (фр. anaphorese по гр. anaphoreo 'изнасям нагоре')Физ. Преместване на частици в разтвор към анода под действието на галв...
презапиша - презапишеш, мин. св. презаписах, мин. прич. презаписал, св. — вж. презаписвам.
презглава - нареч. 1. С глава под завивката. 2. С главата надолу. Премятам се презглава. 3. Прен. Бързо. Спускам се презглава.
презрамка - мн. презрамки, ж. Ивица тъкан или кожа, която се поставя през рамото, за да държи, крепи нещо. Презрамки на рокля. Презрамки на ра...
презрамча - презрамчиш, мин. св. презрамчих, мин. прич. презрамчил, св. — вж. презрамчвам.
презрявам - презряваш, несв. и презрея, св. Узрявам повече, отколкото е нужно. Презряла круша.
резервоар - мн. резервоари, (два) резервоара, м. Място (съд, помещение и др.), в което се съхраняват течности или газове. Резервоар на кола. /...
резолирам - резолираш, несв. и св.; какво. Поставям, слагам резолюция. Резолирах документа.
резонатор - мн. резонатори, (два) резонатора, м. Кухо тяло или система от плоскости, които резонират. // прил. резонаторен, резонаторна, резон...
резонирам - резонираш, несв. и св. Давам резонанс; отеквам.
резюмирам - резюмираш, несв. и св.; какво. Правя резюме; обобщавам.
резолюция - мн. резолюции, ж. 1. Официално взето решение по някакъв въпрос, обсъждан на конгрес, конференция и др. 2. Кратко писмено разпорежд...
президиум - мн. президиуми, (два) президиума, м. 1. Сборно тяло, което ръководи конгрес, събрание и др. 2. Постоянен ръководещ орган на някои ...
нетрезвен - нетрезвена, нетрезвено, мн. нетрезвени, прил. Който не е трезвен; пиян.
презрение - само ед. 1. Чувство на пълно пренебрежение, неуважение, незачитане. Презрение към доносника. 2. Безразличие към опасност поради ...
презвитер - мн. презвитери, м. Спец. Свещеник, поп. // прил. презвитерски, презвитерека, презвитерско, мн. презвитерски.
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: