редът, реда, мн. редове, (два) реда, м. 1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци. Застани в реда си! Купувам си билет за десети ред. Редове на писмо. 2. Хоризонтална ивица, пласт. Плета няколко реда бръчкол и после започвам плетката. 3. Само ед. Време за осъществяване на нещо. Дойде редът ми да вляза при лекаря. Ред му е да има внуци. 4. Последователност. По азбучен ред. 5. Значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица. Имам ред причини да не дойда. Написани са ред произведения на тази тема. 6. Следващи едно след друго във времето събития; поредица, низ, върволица. В този ред трябва да поставим и тяхната сватба. 7. Само ед. Правилно, установено състояние, разположение на нещо. Поддържам реда в къщата. Документите са в ред. 8. Само ед. Правила, по които се извършва нещо. По съдебен ред. Установен ред за гласуване. 9. Само ед. Строй, режим. Държавен ред. 10. Само мн. Състав. В редовете на стачниците настъпи смут. • На дневен ред. Който непосредствено предстои. • Чета между редовете. Схващам, долавям скрития смисъл. • В реда на нещата. Нормално, естествено (нещо).

ако въдворяваш насън, друг ще се облагодетелства от печалбите или постиженията ти. ако спазваш установен ред, ще бъдеш възнаграден за усилията и търпението ти. празни редове в зала са знак, че приятелите и близките ти ще те изоставят в труден момент. ако сядаш на преден ред на представление, ще се стремиш към благоразположението на важна особа.

order