| рах - Намерени са 60 думи от търсенето |
|---|
| мах - махът, маха, мн., махове, (два) маха, м. 1. Замах, замахване. 2. Спец. Движение назад, напред или встрани с ръка или с крак в спор... |
| раб - рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб. |
| раз - нареч. Веднъж. Разбирам от раз. Раз-два. |
| рай - раят, рая, само ед., м. 1. Според християнството и други религии — място, където се намират душите на праведниците след смъртта. 2... |
| рак - ракът, рака, мн. раци, (два) рака, м. 1. Водно членестоного животно с щипци отпред. 2. Зодиакално съзвездие (м. юни — юли). // при... |
| рап - рапът, рапа, само ед., м. Направление в музиката с натрапчива ритмичност, поддържана от участието на ударни инструменти. |
| рат - ратта, само ед., ж. Остар. 1. Война, битка. 2. Войска. // прил. ратен, ратна, ратно, мн. ратни. |
| рая - само ед. Истор. Немохамеданското население, което е покорено от турците и включено в границите на Турската империя. |
| шах - шахът, шаха, мн. шахове, м. Монарх или владетел на област в някои източни страни. |
| грах - грахът, граха, само ед., м.Растение от рода на боба с плодове като малки зърна в шушулка, които се употребяват за храна след варен... |
| крах - крахът, краха, само ед., м. 1. Разорение, банкрут, фалит. Крахът на икономиката. 2. Пълен неуспех, катастрофа, провал. Крах на пла... |
| прах - прахът, праха, мн. прахове, (два) праха, м. и прах, прахта, само ед., ж. 1. Само ед. Сухи частици от някакво вещество — пръст, въг... |
| рахат - само ед. Разг. 1. Спокойствие, блаженство, мир. 2. Прил., неизм. Спокоен, блажен. Бъди рахат! |
| рахит - само ед. Детска болест в ранна възраст, която се дължи на липса на витамин D и на слабо минерализиране на костите, довеждащо до из... |
| страх - страхът, страха, мн. страхове, (два) страха, м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизв... |
| Брахма - (санскр. собств. Brahma)Рел. В индуизма - първият от тримуртите, аспектът на бог като Творец. |
| прахан - праханта, само ед., ж. 1. Сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво. 2. Гъба, от която се прави т... |
| трахея - мн. трахеи, ж. Спец. В анатомията — у човека и белодробните гръбначни — дихателна тръба, свързваща гръкляна с белите дробове. |
| арахнид - (фр. arachnide по гр. arachne 'паяк' + -ид)Зоол. Паякообразно насекомо. |
| брахман - вж. браман. |