| рабо - Намерени са 61 думи от търсенето |
|---|
| жабо - мн. жаба, ср. Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза. |
| рало - мн. рала, ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята. |
| рамо - мн. рамена и рамене, ср. 1. Част от човешкото тяло от долната част на шията до горната част на ръката. С раница на рамо. 2. Част о... |
| рано - нареч. 1. В началото на някакъв период от време. Рано напролет дърветата се раззеленяват. 2. В ранната младост, близо до началото ... |
| расо - мн. раса, ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба. |
| сабо - само ед. Летни обувки, най-често чехли, с дебела равна подметка от дърво или изкуствен материал. |
| рабош - само ед. Остар. Разцепено на две дръвце, по което в миналото са се бележели с нож сметки, вересии, вместо да се пишат в тефтер. |
| работа - мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжнос... |
| работя - работиш, мин. св. работих, мин. прич. работил, несв. 1. Намирам се в действие, в дейност. Магазинът работи. Телевизорът не работи... |
| работен - работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Р... |
| заработя - заработиш, мин. св. заработих, мин. прич. заработил, св. — вж. заработвам. |
| изработя - изработиш, мин. св. изработих, мин. прич. изработил, св. — вж. изработвам. |
| обработя - обработиш, мин. св. обработих, мин. прич. обработил, св. — вж. обработвам. |
| отработя - отработиш, мин. св. отработих, мин. прич. отработил, св. — вж. отработвам. |
| парабола - мн. параболи, ж. 1. Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение. 2. Спец. Къса литературна ... |
| поработя - поработиш, лшн. св. поработих, мин. прич. поработил, св. — вж. поработвам. |
| работлив - работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста. // същ. раб... |
| работник - мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работн... |
| работяга - мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек. |
| изработка - само ед. 1. Изработване. Изработката на един телевизор не е скъпа. 2. Начин, качество на изработване. Тази машина има отлична изра... |