| про - Намерени са 692 думи от търсенето |
|---|
| прозрение - мн. прозрения, ср. Внезапно хрумване, осъзнаване на нещо, което до този момент не е разбрано. Осенява ме прозрение. |
| проигумен - мн. проигумени, м. Помощник на игумена в манастир. |
| проклетия - мн. проклетии, ж. 1. Клетва, проклятие. 2. Нещастие, злина. 3. Само ед. Качество на проклет. Проклетията му няма граници. 4. Зъл, ... |
| проклятие - мн. проклятия, ср. 1. Ругателни или обидни думи, с които изразявам негодувание, осъждане. 2. Междум. Разг. Изразява крайно раздраз... |
| прокобник - мн. прокобници, м. Човек, който прокобява. |
| прокопсия - само ед. Разг. Сполука, преуспяване. |
| проломотя - проломотиш, мин. св. проломотих, мин. прич. проломотил, св. — вж. проломотвам. |
| променлив - променлива, променливо, мн. променливи, прил. Който често се променя; променчив. Променливо настроение. Променливо време. // същ. ... |
| променчив - променчива, променчиво, мн. променчиви, прил. Променлив. // същ. променчивост, променчивостта, ж. |
| промишлен - промишлена, промишлено, мн. промишлени, прил. Индустриален. Промишлено предприятие. |
| пропорция - мн. пропорции, ж. 1. Съразмерно съотношение на съставните части на нещо. Правилни пропорции. 2. Спец. Равенство между две отношени... |
| просветен - просветена, просветено, мн. просветени, прил. Образован. // същ. просветеност, просветеността, ж. |
| прословут - прословута, прословуто, мн. прословути, прил. Известен, прочут. |
| простотия - мн. простотии, ж. 1. Качество или проява на прост (в 6 и 7 знач.) човек. 2. Само ед. Всички прости, неуки хора; прост народ. |
| просякиня - мн. просякини, ж. Жена просяк. |
| протектор - мн. протектори, м. 1. Покровител, за-крилник. 2. Спец. В техниката — предпазител. |
| протекция - мн. протекции, ж. Покровителство от страна на влиятелно лице при устройване на работа, а и при повишаване в длъжност, звание и др.... |
| протестен - протестна, протестно, мн. протестни, прил. Който изразява протест (в 1 знач.). Протестно писмо. |
| противник - мн. противници, м. 1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др.). 2. Неприятелски войник; враг. Противникът е сил... |
| прочуя се - прочуеш се, мин. св. прочух се, мин. прич. прочул се, св. — вж. прочувам се. |