противоречиш, мин. св. противоречих, мин. прич. противоречил, несв. 1. На
какво е кого">кого. Не се съгласявам с
някого,
възразявам му. 2. Па какво. Не съм в
съгласие с нещо друго, в противоречие съм с нещо друго. Това противоречи на предишното изказване. • Противореча си. Непоследователен съм в действията и в изказванията си, първо говоря/върша едно, после обратното.