| пров - Намерени са 64 думи от търсенето |
|---|
| провинен - провинена, провинено, мн. провинени, прил. Който се е провинил. Провинен ученик. |
| съпроводя - съпроводиш, мин. св. съпроводих, мин. прич. съпроводил, св. — вж. съпровождам. |
| изпроводя - изпроводиш, мин. св. изпроводих, мин. прич. изпроводил, св. — вж. изпровождам. |
| провеждам - провеждаш, несв. и проведа, св.; какво. Извършвам нещо; правя, осъществявам, реализирам. Провеждам конференция. Провеждам мероприя... |
| провесвам - провесваш, несв. и провеся, св.; какво. Поставям нещо така, че единият му край да виси. Провесвам знаме. • Провесвам нос. Разг. Ун... |
| провисвам - провисваш, несв. и провисна, св. Отпускам се надолу; увисвам. Полата провисна. |
| провличам - провличаш, несв. и провлека, св.; какво. 1. Оставям нещо да се влачи. Провлечена фуста. 2. Прен. Извършвам някаква дейност много п... |
| проветрив - проветрива, проветриво, мн. проветриви, прил. Който се проветрява от въздушно течение през него. |
| провинция - мн. провинции, ж. 1. Административно-териториална единица в някои държави; област. 2. Само ед. Населено място в страната извън сто... |
| провлечен - провлечена, провлечено, мн. провлечени, прил. Който е много бавен, трае много дълго; проточен. Провлечена песен. |
| проветрям - проветряш, несв. Проветрявам. |
| проводник - мн. проводници, (два) проводника, м. 1. Тяло, което пропуска през себе си електричество, топлина и др. Металите са добри проводниц... |
| газопровод - мн. газопроводи, (два) газопровода, м.Тръбопровод за пренасяне на газово гориво на разстояние.// прил. газопроводен, газопроводна,... |
| водопровод - мн. водопроводи, (два) водопровода, м.Система от съоръжения за снабдяване с вода по тръби.// прил. водопроводен, водопроводна, вод... |
| опровергая - опровергаеш, мин. св. опровергах, мин. прич. опровергал, св. - вж. опровергавам. |
| проверявам - проверяваш, несв. и проверя, св.; какво/кого. Убеждавам се в достоверността, правилността, наличността, качеството и др. на нещо п... |
| провокатор - мн. провокатори, м. Човек, който прави провокации. // прил. провокаторски, провокаторска, провокаторско, мн. провокаторски. |
| провокация - мн. провокации, ж. 1. Подстрекателство, което кара някого да извърши нещо с тежки последици за самия него, без да съзнава. 2. Дейн... |
| провокирам - провокираш, несв. и св.; какво/кого. 1. Правя провокация (в 1 знач.). 2. Предизвиквам към определено действие, състояние. |
| проверител - прооверителят, проверителя, мн. проверители, м. Човек, който проверява; контрольор. |