| при---- - Намерени са 71 думи от търсенето |
|---|
| прилъжа - прилъжеш, мин. св. прилъгах, мин. прич. прилъгал, св. — вж. прилъгвам. |
| пристъп - мн. пристъпи, (два) пристъпа, м. 1. Нападение, атака. 2. Внезапна и силна проява на болест, чувство и др. Асматичен пристъп. В при... |
| присъда - мн. присъди, ж. 1. Решение на съд, с което завършва едно дело и в което се определя вината и наказанието. Издавам присъда. 2. Стан... |
| присъдя - присъдиш, мин. св. присъдих, мин. прич. присъдил, св. — вж. присъждам. |
| притъпя - притъпиш, мин. св. притъпих, мин. прич. притъпил, св. — вж. притъпявам. |
| прикача - прикачиш, мин. св. прикачих, мин. прич. прикачил, св. - вж. прикачвам. |
| пристан - мн. пристани, (два) пристана, м. 1. Пристанище. 2. Прен. Подслон, убежище. Последен пристан на душата. |
| причеша - причешеш, мин. св. причесах, мин. прич. причесал, св. - вж. причесвам. |
| прибавя - прибавиш, мин. св. прибавих, мин. прич. прибавил, св. — вж. прибавям. |
| прибера - прибереш, мин. св. прибрах, мин. прич. прибрал, св. — вж. прибирам. |
| прибран - прибрана, прибрано, мн. прибрани, прил. 1. Скромен, тих. Прибран човек. 2. Който подрежда нещата си; спретнат, подреден. |
| приведа - приведеш, мин. св. приведох, мин. прич. привел, св. — вж. привеждам. |
| приемам - приемаш, несв. и приема, св. 1. Какво. Вземам, получавам нещо, което ми се дава. Приемам подарък. Приемам телеграма. 2. Кого. Прав... |
| приемна - мн. приемни, ж. Приемна стая. |
| призван - призвана, призвано, мн. призвани, прил. Който има качества и способности да върши нещо. Той е призван за учител. |
| признак - мн. признаци, (два) признака, м. Качество, свойство, по които един обект се различава от друг и може да бъде разпознат; белег, зна... |
| признат - призната, признато, мн. признати, прил. Възприет и утвърден от обществото като положителен. Признат политик. |
| призная - признаеш, мин. св. признах, мин. прич. признал, св. — вж. признавам. |
| призова - призовеш, мин. св. призовах, мин. прич. призовал, св. — вж. призовавам. |
| призрак - мн. призраци, (два) призрака, м. Образ на мъртвец или др., който ни се привижда; привидение, фантом. В замъка има призраци. |