| по--- - Намерени са 79 думи от търсенето |
|---|
| порок - мн. пороци, (два) порока, м. Отрицателно качество на човек; недостатък. Пушенето е опасен порок. • Порок на сърцето. Вид болест на... |
| портя - портиш, мин. св. портих, мин. прич. портил, несв. 1. Разг. Какво. Развалям. 2. Жарг. Кого/какво. Провалям, издавам. Портя приятели... |
| посев - мн. посеви, м. 1. Само ед. Посяване. Семе за посев. 2. Само мн. Растения, които са посети и са израсли. |
| посея - посееш, мин. св. посях и посеях, мин. прич. посял и посеял, св. — вж. посявам. |
| после - нареч. След това, след известно време; сетне. |
| поспя - поспиш, мин. св. поспах, мин. прич. поспал, св. — вж. поспивам. |
| пост- - Първа съставна част в думи със значение след, напр. поствулканичен, постембрионален, постоперативен, постпозитивен, постпозиция, п... |
| постя - постиш, мин. св. постих, мин. прич. постил, несв. 1. Спазвам пост. 2. Разг. Ирон. Не ям или се въздържам да ям определена храна. Т... |
| потен - потна, потно, мн. потни, прил. 1. Който е свързан с пот. Потен човек. Потни жлези. Потна дреха. 2. Прен. Който е покрит със ситни ... |
| потир - мн. потири, (два) потира, м. Обредна чаша за причастие. |
| поток - мн. потоци, (два) потока, м. 1. Малка река в планината. 2. Прен. Обикн. ед. Съвкупност от много движещи се в една посока хора, жив... |
| потон - мн. потони, (два) потона, м. Диал. Горна част на жилищно помещение; таван. // прил. потонен, потонна, потонно, мн. потонни. |
| потоп - мн. потопи, (два) потопа, м. 1. Според Библията — голямо наводнение, което унищожило човешкия род, като запазило само Ной и семейс... |
| поход - мн. походи, (два) похода, м. Организирано придвижване на група лица с определени цели. Военен поход. Туристически поход. |
| похот - похотта, само ед., ж. Силно сексуално желание, влечение; сластолюбие, сладострастие. Обхванат от похот. |
| почин - мн. почини, (два) почина, м. Начинание, инициатива. |
| почит - почитта, само ед., ж. Уважение, което се оказва на някого или на нещо. Покланям се с почит. Имам почит. |
| почти - нареч. Така, че малко не достига; приблизително, горе-долу, току-речи. Почти привърших. Почти цялата нощ не спах. Детето е почти з... |
| пошия - пошиеш, мин. св. поших, мин. прич. пошил, св. — вж. пошивам. |