| по------ - Намерени са 337 думи от търсенето |
|---|
| потрисам - потрисаш, несв. Потресвам. |
| потулвам - потулваш, несв. и потуля, св.; какво. 1. Туля изцяло; скривам. Потулвам лицето си с ръце. 2. Премълчавам, за да не се разбере, раз... |
| потурнак - мн. потурнаци, м. Християнин, който е приел мохамеданството, потурчил се е. |
| поучавам - поучаваш, несв. и поуча, св.; кого. Давам на някого съвети, поуки; назидавам, наставлявам. |
| похапвам - похапваш, несв. и похапна, св. 1. Хапвам малко. Похапнах сиренце и хляб. 2. Разг. Ям доста. Обичам да похапвам. |
| похвалям - похвалваш, несв. и похваля, св.; кого/ какво. 1. Хваля малко или от време на време. 2. Похвалявам. — похвалвам се/ похваля се. Хва... |
| похвален - похвална, похвално, мн. похвални, прил. 1. Който заслужава похвала. Похвално качество. 2. Който съдържа похвала. Похвално слово. |
| похватен - похватна, похватно, мн. похватни, прил. Който има похват (в 1 знач.); сръчен, умел, ловък, изкусен. |
| похлопам - похлопаш, св. — вж. похлопвам. |
| похлупак - мн. похлупаци, (два) похлупака, м. Предмет, с който се похлупва; капак. |
| походвам - походваш, несв. и походя, св. 1. Ходя малко. 2. Ходя често, до насита. 3. Имам навик да ходя по мъже или по жени. |
| похулвам - похулваш, несв. и похуля, св.; кого/какво. Хуля в определен единичен случай. |
| почаквам - почакваш, несв. и почакам, св.; кого/ какво. Чакам малко. |
| почерпка - мн. почерпки, ж. 1. Черпене, гощаване с вино, ракия, сладкиши и др. 2. Това, с което се гощава, черпи. |
| почитаем - почитаема, почитаемо, мн. почитаеми, прил. На когото оказваме почит; уважаем. |
| пошепвам - пошепваш, несв. и пошепна, св.; какво. 1. Шепна малко или за кратко време. 2. Шепна в определен единичен случай. |
| пошушвам - пошушваш, несв. и пошушна, св.; какво. Шушна еднократно, в определен единичен случай. |
| пощаджия - мн. пощаджии, м. Разг. 1. Човек, който работи в поща. 2, Човек, който носи пощата; пощальон, раздавач. |
| побоя се - побоиш се, мин. св. побоях се, мин. прич. побоял се, св. - вж. побоявам се. |
| подемник - мн. подемници, (два) подемника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор. |