мн. почви, ж. 1.
Горен повърхностен слой на земята, в
който се развиват растенията. Плодородна
почва. 2. Прен. Само ед. Основа, опора, върху която става нещо. На приятелска почва. Губя почва под краката си. // прил. почвен, почвена, почвено, мн. почвени.