поразяваш, несв. и
поразя, св. 1. Кого/какво.
Нанасям поражение,
щета,
вреда. Болестта го порази. Поразявам противник. 2. Какво. Попадам с изстрел в нещо. Поразявам цел. 3. Правя поразия; пакостя. 4. Прен. Кого. Силно изненадвам, учудвам. Порази ме неговото безгрижие. — поразявам се/поразя се. Силно се изненадвам, учудвам. // прил. поразен, поразена, поразено, мн. поразени. Поразен от куршум в ръката. Поразен от тежка болест. Поразен съм от неговото безгрижие.