мн. планини, ж. 1. Голямо земно възвишение. което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила. 2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци. • Планина падна от гърба/плещите ми. Усетих голямо облекчение, олекна ми. • Планина човек. Много едър човек. • Златни планини обещавам. Обещавам голямо богатство, благополучие. • Зад девет планини. Много далече. • Хващам/улавям планината. Скитам из планината.
Съновник: Планина
сънуваш ли, предстоят ти трудности и проблеми в работата. Aко се изкачваш по нея, с постоянство и труд ще постигнеш значителен напредък. Aко си на върха на планина, чака те голям успех. Планина, обрасла с гори, е знак за скрити опасности и невярност. Голи планински хребети предсказват тревоги. Планинска верига означава, че си в трудна, почти безизходна ситуация.