пка - Намерени са 54 думи от търсенето |
клопка - мн. клопки, ж. Измислена и инсценирана измама, за да бъде заловен или заварен на местопрестъплението някой. Скроявам клопка. Замис... |
клепка - мн. клепки, ж. Разг. 1. Клепач. 2. Обикн. мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки. |
лепкав - лепкава, лепкаво, мн. лепкави, прил. Който лепне. Лепкава смес. Лепкаво тесто. Лепкав сок. |
пипкав - пипкава, пипкаво, мн. пипкави, прил. 1. За птица — болен от пипка. 2. За човек — бавноподвижен, несръчен. // същ. пипкавост, пипка... |
сипкав - сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил. 1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто. 2. За глас — пресипнал. |
тепкам - тепкаш, несв. Диал. Трудно изговарям някои звукове; запъвам се, заеквам. Стига си тепкал, ами кажи човешки. |
тепкав - тепкава, тепкаво, мн. тепкави, прил. Диал. Който тепка, заеква. Тепкаво дете. |
хлопка - мн. хлопки, ж. Разг. Хлопатар. |
чипкам - чипкаш, несв.; кого. Гальовно. Къпя в корито (малко дете, бебе). - чипкам се. Разг. Къпя се, като пляскам във водата. |
чепкам - чепкаш, несв.; какво. 1. Разчесвам, разказвам. 2. Прен. Проучвам внимателно, разнищвам: разчепквам. Чепка все тази тема. |
шапкар - шапкарят, шапкаря, мн. шапкари, м. 1.Човек, който произвежда и/или продава шапки. 2.Прен. Жарг. Военнослужещ. // прил. шапкарски, ... |
отрепка - мн. отрепки, ж. 1, Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки. 2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек. |
покупка - мн. покупки, ж. 1. Нещо купено. Хубава покупка. 2. Само мн. Купуване. Ходя на покупки. |
припкам - припкаш, несв. Тичам леко, с подска-чания. Децата припкат по двора. |
трепкам - трепкаш, несв. 1. Трептя. 2. За светлина — мигам, светвам и угасвам. // същ. трепкане. |
хрипкав - хрипкава, хрипкаво, мн. хрипкави, прил. Хриплив. // нареч. хрипкаво. // същ. хрипкавост, хрипкавостта, ж. |
хрупкав - хрупкава, хрупкаво, мн. хрупкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раз... |
хрупкам - хрупкаш, несв. Хрупам леко, по малко. // същ. хрупкане, ср. |
чепкало - мн. чепкала, ср. Приспособление, подобно на гребен с железни зъбци, на което се чепкат вълна или парцали. |
черупка - мн. черупки, ж. Външна твърда обвивка на плод, яйце или на някои животни. Мидена черупка. • Свивам се в черупката си. Разг. 1. Не ... |