| п а - Намерени са 218 думи от търсенето |
|---|
| пердаша - пердашиш, мин. св. пердаших, мин. прич. пердашил, несв. Разг. Кого. Бия, налагам, удрям. Ако не слушаш, ще те пердаша! |
| персона - мн. персони, ж. 1. Личност. 2. Ирон. Важна личност, особа. • Персона нон грата. Нежелано лице. |
| петелка - мн. петелки, ж. 1. Обшит процеп на ревера на дреха. В петелката на сакото му беше закичен червен карамфил. 2. Обшита платнена лент... |
| петлица - мн. петлици, ж. Значка, която се пришива към яката на униформена дреха. |
| петорка - мн. петорки, ж. Петица. |
| печурка - мн. печурки, ж. Вид ядлива гъба с бяла гугла и тъмна долна част (ресни). |
| пилотка - мн. пилотки, ж. Мека военна униформена шапка за пилот. |
| пиперка - мн. пиперки, ж. Плод на растението пипер; чушка. Пълнени пиперки. |
| пиратка - мн. пиратки, ж. Разг. Пиротехническо средство, предизвикващо експлозия. Новогодишни пиратки. |
| писалка - мн. писалки, ж. Уред за ръчно писане с мастило. |
| питомка - мн. питомки, ж. 1. Лице от женски пол, което се възпитава или отглежда от някого. 2. Женско животно, което се отглежда вкъщи или с... |
| пищялка - мн. пищялки, ж. 1. Вид дървена свирка. 2. Разг. Пищял. |
| пиявица - мн. пиявици, ж. 1. Воден червей, който смуче кръв от телата на животните и човека, към които се прилепва. Медицинска пиявица. 2. П... |
| пияница - мн. пияници, м. и ж. Човек, който пиянства; алкохолик. |
| планета - мн. планети, ж. 1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчеват... |
| планина - мн. планини, ж. 1. Голямо земно възвишение. което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила. 2. Прен.... |
| платина - само ед. Химически елемент — благороден метал със сиво-бял блестящ цвят. // прил. платинен, платинена, платинено, мн. платинени. П... |
| пльосна - пльоснеш, мин. св. пльоснах, мин. прич. пльоснал, св. — вж. пльосвам. |
| побутна - побутнеш, мин. св. побутнах, мин. прич. побутнал, св. — вж. побутвам. |
| побягна - побегнеш, мин. св. побягнах, мин. прич. побягнал, св. — вж. побягвам. |