о---- - Намерени са 191 думи от търсенето |
отбор - само ед. 1. Отбиране, подбиране. Естествен отбор. 2. Избрана част от нещо, най-доброто. Отбор юнаци. |
отвес - мн. отвеси, (два) отвеса, м. Приспособление от метална тежест, окачена на свободен конец или връв, с което се определя вертикално ... |
отвея - отвееш, мин. св. отвях, мин. прич. отвял, св. — вж. отвявам. |
отвия - отвиеш, мин. св. отвих, мин. прич. отвил, св. — вж. отвивам. |
отвод - мн. отводи, (два) отвода, м. Заявление, възражение за отстраняване от участие в нещо. Правя си отвод. |
отвор - мн. отвори, (два) отвора, м. Дупка; цепнатина в нещо; вход. В средната част на кавала има осем отвора за пръстите. |
отдих - само ед. 1. Време за възстановяване от работа; кратка почивка. След кратък отдих продължиха работата си. 2. Свободен от служебни а... |
отеля - отелиш, мин. св. отелих, мин. прич. отелил, св. — вж. отелвам. |
отзив - мн. отзиви, (два) отзива, м. 1. Публично изказване на мнение за нещо, оценка. Положителен отзив за културна проява. 2. Отзвук, отг... |
отлея - отлееш, мин. св. отлях, мин. прич. отлял, св. — вж. отливам. |
отлив - мн. отливи, (два) отлива, м. 1. Периодически повтарящо се понижение на морското ниво. 2. Прен. Намаляване на нещо, оттегляне от не... |
отмия - отмиеш, мин. св. отмих, мин. прич. отмил, св. — вж. отмивам. |
отпия - отпиеш, мин. св. отпих, мин. прич. отпил, св. — вж. отпивам. |
отпор - само ед. Противодействие, решително действие срещу действие. Опитите да превземат крепостта срещнаха отпор. |
отред - мн. отреди, (два) отреда, м. 1. Специална войскова група. Партизански отред. 2. Група хора, обединени от съвместна дейност. В отре... |
отрез - мн. отрези, (два) отреза, м. 1, Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент. 2. Отрезка. |
отрия - отриеш, мин. св. отрих, мин. прич. отрил, св. — вж. отривам. |
отрок - мн. отроци, м. 1. Истор. Зависим от феодала селянин във феодална България. 2. Остар. Новородено дете. // същ. умал. отроче, мн. от... |
отряд - мн. отряди, (два) отряда, м. Отред. |
отсея - отсееш, мин. св. отсях, мин. прич. отсял, св. — вж. отсявам. |