| о------ - Намерени са 423 думи от търсенето |
|---|
| обесвам - обесваш, несв. и обеся, св.; кого. Причинявам смърт чрез бесене. Обесиха го на ореха. • Обесвам се на шията (на някого). Натрапвам... |
| обесник - мн. обесници, м. Разг. Пакостник, немирник. |
| обземам - обземаш, несв. и обзема, св.; какво/кого. 1. Обхващам от всички страни. Огънят обзе високите борове. 2. Прен. Завладявам, обхващам... |
| обигран - обиграна, обиграно, мн. обиграни, прил. Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност. // същ. обиграност, обиграността. |
| обидчив - обидчива, обидчиво, мн. обидчиви, прил. Който лесно се обижда. |
| обиждам - обиждаш, несв. и обидя, св.; кого. Нанасям обида, оскърбявам. — обиждам се/обидя се. Чувствам се обиден. |
| обиквам - обикваш, несв. и обикна, св.; какво кого. Започвам да обичам, изпълвам се с обич. Обикнах този град. |
| обиколя - обиколиш, мин. св. обиколих, мин. прич. обиколил, св. — вж. обикалям. |
| обирник - мн. обирници, м. Обирач. // прил. обирнически, обирническа, обирническо, мн. обирнически. Обирническа държава. |
| обистря - обистриш, мин. св. обистрих, мин. прич. обистрил, св. — вж. обистрям. |
| обитаем - обитаема, обитаемо, мн. обитаеми, прил. 1. Който има население, в който се живее. Обитаема част от планетата. 2. Който е годен за ... |
| обичлив - обичлива, обичливо, мн. обичливи, прил. Който предизвиква обич. Обичливо дете. // същ. обичливост, обичливостта, ж. |
| обкопая - обкопаеш, мин. св. обкопах, мин. прич. обкопал, св. — вж. обкопавам. |
| облагам - облагаш, несв. и обложа, св. 1. Разг. Какво. Подлепвам, подплатявам, поставям нещо върху повърхността на съд. Облагам кутията с ка... |
| обладая - обладаеш, мин. св. обладах, мин. прич. обладал, св. — вж. обладавам. |
| облачен - облачна, облачно, мн. облачни, прил. 1. Покрит с облаци. Облачно небе. 2. Неясен, без слънце. Облачен ден. // същ. облачност, обла... |
| облекло - мн. облекла, ср. 1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло. 2. Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка. • В адамово/ ев... |
| облекча - облекчиш, мин. св. облекчих, мин. прич. облекчил, св. — вж. облекчавам. |
| облепям - облепяш, несв. Облепвам. |
| облечен - облечена, облечено, мн. облечени, прил. 1. Който е с облекло, а не гол. 2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.). |