| о---а- - Намерени са 50 думи от търсенето |
|---|
| огъвам - огъваш, несв. и огъна, св.; какво. Извивам, превивам. Огъна желязото с голи ръце. — огъвам се/огъна се. 1. Извивам се, прегъвам се... |
| окъсам - окъсаш, св. — вж. окъсвам. |
| опъвам - опъваш, несв. и опъна, св.; какво. 1. Тегля, дърпам, за да изправя или изгладя. Опъни покривката, защото се е набрала. 2. Протягам... |
| оръфам - оръфаш, св. — вж. оръфвам. |
| ошътам - ошъташ, св. Ошетам. |
| опичам - опичаш, несв. и опека, св. 1. Какво. Пека нещо, докато стане готово. Опече ли хляба? 2. Прен. Кого. Изгарям, прежурям, обгарям кож... |
| осичам - осичаш, несв. и осека, св.; какво. Изсичам всичко, докрай. |
| обемам - обемаш, несв. и обема, св. Обхващам вътре в себе си; съдържам, състоя се, побирам, обхващам. |
| обещая - обещаеш, мин. св. обещах, мин. прич. обещал, св. — вж. обещавам. |
| обирам - обираш, несв. и обера, св. 1. Кого/какво. Извършвам обир. Обраха пощата! 2. Какво. Вземам, откъсвам, събирам. Обрах падналите круш... |
| обирач - мн. обирачи, м. Пренебр. Човек, който върши обир (в 1 и 2 знач.). // прил. обирачески, обираческа, обираческо, мн. обирачески. |
| обичай - обичаят, обичая, мн. обичаи, (два) обичая, м. 1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение. Коледни об... |
| обичам - обичаш, несв. 1. Кого/какво. Изпитвам обич към някого или нещо. Обичам майка си. Обичам дома си. 2. Желая, искам, приятно ми е да ... |
| обичан - обичана, обичано, мн. обичани, прил. Който е обект на обич; любим, предпочитан. Обичан от всички актьор. Обичано сравнение. |
| обувам - обуваш, несв. и обуя, св. 1. Какво. Поставям на краката си обувки. Обувам обувките си. 2. Какво. Обличам панталони, гащи, чорапи и... |
| обухам - обухаш, св. — вж. обухвам. |
| обущар - обущарят, обущаря, мн. обущари, м. Човек, който произвежда и/или поправя обувки. // прил. обущарски, обущарска, обущарско, мн. обу... |
| обхват - само ед. Спец. Пространство, което може да се обхване (във 2 знач.) от нещо. Оръжие със среден обхват на действие. |
| овикам - овикаш, св. — вж. овиквам. |
| овощар - овощарят, овощаря, мн. овощари, м. Човек, който отглежда овошки и/или продава плодовете им. // прил. овощарски, овощарска, овощарс... |