| о-е- - Намерени са 20 думи от търсенето |
|---|
| орех - мн. орехи, (два) ореха, м. 1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове. 2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се... |
| обед - мн. обеди, (два) обеда, м. 1. Основно хранене в средата на деня. Каня те на обед. 2. Храната, приготвена за това ядене. Обедът беш... |
| обем - мн. обеми, (два) обема, м. 1. Само ед. Размер на пространството, заградено от едно тяло. Обем на куб. 2. Прен. Само ед. Размер, ко... |
| обет - мн. обети, (два) обета, м. Тържествено обещание, клетва. Обет за вярност. |
| овен - мн. овни, (два) овена, м. 1. Мъжка овца. 2. Название на първата зодия в зодиакалния цикъл (м. март — април). |
| овес - само ед. Зърнена култура и плодовете и, използвани преди всичко в животновъдството за храна. // прил. овесен, овесена, овесено, мн... |
| овея - овееш, мин. св. овях, мин. прич. овял, св. — вж. овявам. |
| ожег - мн. ожези, (два) ожега, м. Диал. Желязна пръчка с обърнат край за разравяне на огън; ръжен. |
| окей - 1. Като.част. За съгласие: да, добре. Окей, приемам предложението ти. 2. Като нареч. Добре, наред, много добре. Всичко е окей. |
| олея - олееш, мин. св. олях, мин. прич. олял, св. — вж. оливам. |
| онез - — вж. онзи. |
| опея - опееш, мин. св. опях, мин. прич. опял, св. — вж. опявам. |
| орел - мн. орли, (два) орела, м. 1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности. 2. Прен. За смел, горд, силен човек. • Като о... |
| орен - орна, орно, мн. орни, прил. Който се оре. Орна земя. |
| осел - мн. осли, (два) осела, м. Остар. Магаре. |
| осен - мн. осени, (два) осена, м. Вид дърво — ясен. // прил. осенов, осенова, осеново, мн. осенови. |
| осея - осееш, .мин. св. осях, мин. прич. осял, св. — вж. осявам. |
| отец - мн. отци, м. 1. Остар. Баща. 2. Название на свещеник, калугер или владика и обръщение към него. Отец Паисий. Отците влязоха в мето... |
| оцет - само ед. Течност с кисел вкус, получена при вторична ферментация под действието на бактерии върху вино, бира, плодови сокове и др. |
| очен - очна, очно, мн. очни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести. |