от--- - Намерени са 48 думи от търсенето |
отвъд - нареч. От другата страна на някаква граница; оттатък. Да отидем отвъд. |
отвън - нареч. 1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум. 2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън. 3. От в... |
откъм - предлог. 1. За посока — от. Откъм къщата се зададе майка му. 2. За отношение към обект — по отношение на. България не е бедна откъ... |
откъс - мн. откъси, (два) откъса, м. Част от литературна, филмова или музикална творба, отделена от цялото. В учебника са поместени няколк... |
отъня - отъниш, мин. св. отъних, мин. прич. отънил, се. — вж. отънявам. |
отъпя - отъпиш, мин. св. отъпих, мин. прич. отъпил, св. — вж. отъпявам. |
отава - само ед. Трева, израсла на мястото на окосената. |
отдел - мн. отдели, (два) отдела, м. 1. Подразделение на учреждение, влизащо в състава на организирано цяло. Справочен отдел в библиотека.... |
отида - отидеш, мин. св. отидох, мин. прич. отишъл, св. - вж. отивам. |
откос - мн. откоси, (два) откоса, м. Последователност от изстрели, възпроизведени с едно натискане на спусъка на автоматично огнестрелно о... |
откуп - мн. откупи, (два) откупа, м. 1. Откупване. 2. Пари или ценности, определени за равностойни на нещо. Искат откуп за отвлечени хора.... |
отдам - отдадеш, мин. св. отдадох, мин. прич. отдал, св. — вж. отдавам. |
отека - отечеш, мин. св. отекох, мин. прич. отекъл, св. — вж. отичам. |
отзад - нареч. 1. От задната страна на нещо. Мини отзад в градината. 2. Откъм гърба на нещо, зад гърба. |
отказ - мн. откази, (два) отказа, м. 1. Отказване, несъгласие. Получих отказ на молбата си. 2. Прекратяване на действието, спиране на меха... |
откак - нареч. Откакто. |
отмра - отмреш, мин. св. отмрях, мин. прич. отмрял, св. — вж. отмирам. |
отсам - нареч. 1. От тази страна. Мини отсам. 2. От по-близката страна. • Отсам-оттатък. От всички страни. |
оттам - нареч. 1. От мястото, за което се говори; от онова място. Оттам се вижда морето. 2. През мястото, за което се говори; през онова м... |
отуча - отучиш, мин. св. отучих, мин. прич. отучил, св. — вж. отучвам. |