| от----- - Намерени са 138 думи от търсенето |
|---|
| отмразя - отмразиш, мин. св. отмразих, мин. прич. отмразил, св. — вж. отмразявам. |
| отмятам - отмяташ, несв. и отметна, св. 1. Какво. Отмествам покривало. Отметна одеялото. 2. Какво/кого. Отбелязвам. Отметна учениците, които... |
| отнасям - отнасяш, несв. и отнеса, св. 1. Какво! кого. Нося на друго място. Отнеси чантата в кухнята. Отнеси детето в леглото. 2. Какво! ког... |
| отнемам - отнемаш, несв. и отнема, св. 1. Какво/ кого. Вземам със сила, лишавам от нещо. Отнех къщата му. 2. Какво. Изразходвам, заемам. Под... |
| отпадам - отпадаш, несв. и отпадна, св. 1. Губя физическите си сили. След боледуването беше много отпаднала. 2. От какво. Преставам да съм в... |
| отпарям - отпаряш, несв. и отпоря, св.; какво. Отделям, откъсвам нещо пришито. Отпори джоба на сакото си. • Ще ти отпоря ушите. Разг. Ще те ... |
| отпивам - отпиваш, несв. и отпия, св. Пия малко от нещо. Отпих от чашата си. Отпих няколко глътки. — отпивам си/отпия си. Пия до пълно насищ... |
| отпирам - отпираш, несв. и отпера, св.; какво. Разг. Изчиствам чрез пране. Отпра изцапания ръкав на роклята си. |
| отплата - само ед. Ответна награда; възмездие. Ако ми помогнеш, в отплата ще ти подаря нещо. |
| отправя - отправиш, мин. св. отправих, мин. прич. отправил, св. — вж. отправям. |
| отпратя - отпратиш, мин. св. отпратих, мин. прич. отпратил, св. — вж. отпращам. |
| отпусна - отпуснеш, мин. св. отпуснах, мин. прич. отпуснал, св. — вж. отпущам. |
| отпущам - отпущаш и отпускам, отпускаш, несв. и отпусна, св. 1. Какво. Преставам да държа, пущам. Отпусна ръката и. 2. Какво. Отслабвам, раз... |
| отрасна - отраснеш, мин. св. отраснах, мин. прич. отраснал, св. — вж. отраствам. |
| отраста - отрастеш, мин. св. отрастох, мин. прич. отрасъл, св. Отрасна. |
| отрезка - мн. отрезки, ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка. |
| отрепка - мн. отрепки, ж. 1, Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки. 2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек. |
| отривам - отриваш, несв. и отрия, св.; какво/кого. Обърсвам, изтривам. Отрих детето. Отрий сълзите си. |
| отритна - отритнеш, мин. св. отритнах, мин. прич. отритнал, св. — вж. отритвам. |
| отричам - отричаш, несв. и отрека, св.; какво. 1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си. 2. Не възприемам ... |