| отм - Намерени са 38 думи от търсенето |
|---|
| отмъквам - отмъкваш, несв. и отмъкна, св.; какво. 1. С мъкнене отнасям. Някакво животно отмъкна всички пиленца. Отмъкнах чувала до стената. 2... |
| отмервам - отмерваш, несв. и отмеря, св.; какво. 1. Чрез мерене отделям част от цяло. Отмери ми два метра от копринения плат. 2. С мерене опр... |
| гротмачта - (рус. грот-мачта от нидерл. grote mast)Мор. Най-високата мачта на плавателен съд. |
| отмъщавам - отмъщаваш, несв. и отмъстя, св.; на кого, за какво. Отвръщам на причинено зло със зло. Отмъстих на враговете си за мъченията. |
| отмъщение - мн. отмъщения, ср. 1. Само ед. Отмъщаване. 2. Ответна реакция при причиняване на зло; желание за мъст. Замисли страшно отмъщение. |
| ротмистър - мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан. |
| отмалявам - отмаляваш, несв. и отмалея, св. Изгубвам сили, отпадам. Ръцете му отмаляха от работа. |
| отменявам - отменяваш, несв. Отменям. |
| отмествам - отместваш, несв. и отместя, св. 1. Какво/кого. С местене променям положението. Отмести стола по-близо до прозореца. 2. Какво. Пром... |
| отминавам - отминаваш, несв. и отмина, св. 1. Какво/кого. Продължавам движението си покрай определен обект, отивам по-далече, по-нататък. Отми... |
| отморя се - отмориш се, мин. св. отморих се, мин. прич. отморил се, св. — вж. отморявам се. |
| отмъстител - отмъстителят, отмъстителя, мн. отмъстители, м. Човек, който отмъщава. |
| отмъстявам - отмъстяваш, несв. Отмъщавам. |
| отмразявам - отмразяваш, несв. и отмразя, св.; какво. Затоплям нещо замръзнало; размразявам. |
| отморителен - отморителна, отморително, мн. отморителни, прил. Който отморява. |
| отмъстителен - отмъстителна, отмъстително, мн. отмъстителни, прил. Който не забравя да отмъщава, дори и за незначителни обиди. Отмъстителен човек... |
| отмъстителка - мн. отмъстителки, ж. Жена отмъстител. |
| отморявам се - отморяваш се, несв. и отморя се, св. Възстановявам силите си, почивам си. |