нареч. 1. От високо
място.
Отгоре градът се вижда чудесно. 2.
Върху нещо.
Седна отгоре. 3. От външната страна на нещо. Гърнето отгоре е изрисувано. 4. За облекло — върху, над, въз нещо. Облечи отгоре якето си. 5. В повече, в добавка, в излишък. Билетът струва 20 лева и отгоре. Отгоре на всичко е мой приятел. 6. От висша инстанция. Отгоре наредиха. • Гледам отгоре. Държа се високомерно, отнасям се с пренебрежение. • Излизам отгоре. Разг. Имам надмощие; побеждавам.