особена, особено, мн. особени, прил. 1. Който се различава от другите; индивидуален. Особеноповедение. 2. Значителен, отличителен, специален. Особено внимание. 3. Който е присъщ само на отделни предмети; специфичен. Особен аромат на растение. • Особено мнение. Несъгласие с мнението на мнозинството по даден въпрос.