основна, основно, мн. основни, прил. 1.
Който служи за
основа, за
опора.
Основен камък. 2. Най-важен, най-значим, главен. Основен проблем. Основен доклад. 3. Спец. В химията — който проявява качества на основа. 4. Прен. Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален. Основен ремонт. 5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас). Основно образование. Основен учител. • Основен закон. Конституция. • Основен цвят. Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.