осе - Намерени са 95 думи от търсенето |
оле - междум. Разг. Израз на изненада, уплаха, болка; ой, ох. Оле. закъснявам! |
оса - мн. оси, ж. 1. Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска. 2. Прен. Пренебр. Зъл човек, който лесно кипва и нагрубява... |
оси - ося, осе, мн. оси, прил. Който се отнася до оса. Осе гнездо. |
още - нареч. 1. Повече; допълнително, в добавка към наличното. Купих още книги. 2. И досега, и в настоящия момент (действието продължава... |
все - нареч.1. Всички без изключение. Нали сте все учени хора там — измислете нещо!2. Всеки път, винаги. Когато и да го попиташ, все мъл... |
есе - мн. есета, ср. Спец. В литературознанието — съчинение по литературен, културен, философски или друг въпрос, което не се придържа с... |
псе - мн. псета, ср. 1. Лошо куче. 2. Прен. Зъл, злобен човек. |
осел - мн. осли, (два) осела, м. Остар. Магаре. |
осен - мн. осени, (два) осена, м. Вид дърво — ясен. // прил. осенов, осенова, осеново, мн. осенови. |
осея - осееш, .мин. св. осях, мин. прич. осял, св. — вж. осявам. |
шосе - мн. шосета, ср. Широк, настлан с чакъл, пясък и обикн. покрит с асфалт път. // прил. шосеен, шосейна, шосейно, мн. шосейни.Шосейни... |
досег - само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура. |
носен - носна, носно, мн. носни, прил. Който е предназначен за нос или се отнася до нос (в 1 знач.). Носна кърпа. Носна кухина. |
осека - осечеш, мин. св. осякох, мин. прич. осякъл, св. — вж. осичам. |
осеня - осениш, мин. св. осених, мин. прич. осенил, св. — вж. осенявам. |
посев - мн. посеви, м. 1. Само ед. Посяване. Семе за посев. 2. Само мн. Растения, които са посети и са израсли. |
посея - посееш, мин. св. посях и посеях, мин. прич. посял и посеял, св. — вж. посявам. |
росен - росна, росно, мн. росни, прил. 1. Който е покрит с роса. Росна трева. 2. Който се състои от роса. Росен дъжд. 3. Прен. Разг. Ирон.... |
досега - нареч. До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост. |
обосея - обосееш, мин. св. обосях, мин. прич. обосял, св. — вж. обосявам. |