осв - Намерени са 121 думи от търсенето |
миросвам - миросваш, несв. и миросам, св.; кого. Според църковния обред — намазвам някого с миро кръстообразно. |
небосвод - само ед. Видимата част от небето. |
освиркам - освиркаш, св. — вж. освирквам. |
пльосвам - пльосваш, несв. и пльосна, св. Разг. Падам шумно. Топката пльосна в калта. — пльосвам се/пльосна се. 1. Падам шумно. Пльоснах се в... |
просвета - само ед. 1. Просвещаване. 2. Образование, обучение. // прил. просветен, просветна, просветно, мн. просветни. Просветно министерств... |
самосвал - мн. самосвали, (два) самосвала, м. Камион с метална каросерия и с механизъм за саморазтоварване. Пръстта се пренася със самосвали. |
типосвам - типосваш, несв. и типосам, св. 1. Остар. Какво. Печатам. 2. Прен. Кого/какво. Изваждам наяве нещо нередно и прикрито. Типосали го ... |
халосвам - халосваш, несв. и халосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям, блъсвам, хаквам. Халоса я по главата и тя падна. - халосвам се/халосам се... |
шиносвам - шиносваш, шиносам. Поставям шина (в 1 знач.). |
осведомя - осведомиш, мин. св. осведомих, мин. прич. осведомил, св. — вж. осведомявам. |
освободя - освободиш, мин. св. освободих, мин. прич. освободил, св. — вж. освобождавам. |
посветен - посветена, посветено, мн. посветени, прил. 1. Който се е отдал, обрекъл на нещо, на някого. Посветен на идея. 2. За художествено и... |
посвоему - нареч. По свой начин. |
просветя - просветиш, мин. св. просветих, мин. прич. просветил, св. — вж. просвещавам. |
просвиря - просвириш, мин. св. просвирих, мин. прич. просвирил, св. — вж. просвирвам. |
браносвам - браносваш и браносам.Бранувам. |
дамгосвам - дамгосваш, несв. и дамгосам, св. 1. Какво/кого. Поставям отпечатък, дамга. Дамгосаха всички свои коне. 2. Прен. Разг. Кого. Нарочв... |
джиросвам - джиросваш, несв. и джиросам, св. Спец. Прехвърлям ценни книжа на друго лице чрез подпис. |
изпросвам - изпросваш, несв. и изпрося, св.; какво. 1. Получавам чрез просене или молене. Циганките изпросваха хляб за децата си. 2. Разг. Сам... |
магьосвам - магьосваш, несв. и магьосам, св.; кого/какво. 1. Правя магия. 2. Прен. Привличам, очаровам, обайвам. Магьоса ме с думите си. |