| опи - Намерени са 131 думи от търсенето |
|---|
| утопичен - утопична, утопично, мн. утопични, прил. Който е неосъществим, химеричен. // същ. утопичност, утопичността, ж. • Утопичен социализъ... |
| автопилот - мн. автопилоти, (два) автопилота.Устройство за автоматично управление на летателна машина. |
| алотропия - (фр. allolropie по гр. alios 'друг' + iropos 'начин')Хим. Свойство на някои елементи да се явяват в свободно с... |
| астенопия - (нлат. asthenopia по а- + гр. sthenos 'сила' +ops, opos 'око')Мед. Изморяване на окото при продължително близк... |
| галопирам - галопираш, несв. и св.1. За кон — препускам в галоп.2. Прен. Преминавам, движа се в ускорено темпо; препускам. |
| стъклопис - мн. стъклописи, (два) стъклописа, м. Художествено изображение върху стъкло. |
| епископия - мн. епископии, ж. Църковна област, управлявана от епископ. |
| живописен - живописна, живописно, мн. живописни, прил. 1. Който е свързан с живопис. 2. Който съдържа ярки цветове. Живописна носия. Живописна... |
| живописец - мн. живописци, м. Художник, който твори живопис. |
| животопис - животописта, само ед., ж. Описание на живота на някого, биография. // прил. животописен, животописна, животописно, мн. животописни... |
| краснопис - само ед. Красиво писане. |
| летописец - мн. летописци, м. Съставител на летопис. Летописецът не е отбелязал това събитие. |
| любопитен - любопитна, любопитно, мн. любопитни, прил. 1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любоп... |
| машинопис - само ед. 1. Писане на пишеща машина. 2. Текст, написан на пишеща машина. // прил. машинописен, машинописна, машинописно, мн. машин... |
| мотописта - мн. мотописти, ж. Писта за състезания с мотоциклети. |
| неописуем - неописуема, неописуемо, мн. неописуеми, прил. Който не може да се опише с думи; много голям, неизразим. Неописуема радост. |
| народопис - народописта, ж. само ед. Остар. Наука за културата и бита на народите; етнография. // прил. народописен, народописна, народописно,... |
| опиянение - мн. опиянения, ср. 1. Въздействие от нещо, което опива, замайва. Силният аромат на някои цветя предизвиква опиянение. 2. Състояние... |
| опиянявам - опияняваш, несв. и опияня, св.; кого. Правя да стане като пиян, омайвам. — опиянявам се/ опияня се. Изпадам в опиянение; самозабра... |
| откопирам - откопираш, несв. и св.; какво, на/ върху какво. Направям копие, огледален образ на нещо. |