опе - Намерени са 60 думи от търсенето |
опечалявам - опечаляваш, несв. и опечаля, св.; кого. Предизвиквам печал; наскърбявам, натъжавам. — опечалявам се/опечаля се. Изпълвам се с печа... |
ортопедист - мн. ортопедисти, м. Ортопед. |
операционен - операционна, операционно, мн. операционни, прил. Който се отнася до операция. Операционна зала (в болница и банка). Операционна бе... |
поевропейча - поевропейчиш, мин. св. поевропейчих, мин. прич. поевропейчил, св. — вж. поевропейчвам. |
попечителка - мн. попечителки, ж. Жена попечител. |
психотропен - психотропна, психотропно, мн. психотропни, прил. • Психотропно средство/вещество. Спец. Лекарствен препарат, който може да влияе в... |
европеизирам - европеизираш, несв. и св.; какво. Придавам вид, форма, свойствени на западноевропейските стандарти. - европеизирам се. Подлагам се... |
европеизация - само ед. Придобиване на европейски вид; европеизиране. |
енциклопедия - мн. енциклопедии, ж. Научен справочник за всички или за отделни области на знанието във форма на речник. Българска енциклопедия. Е... |
кооператорка - мн. кооператорки, ж. Жена кооператор. |
пропедевтика - само ед. Спец. Предварителен елементарен курс, въвеждащ в някоя наука; увод. // прил. пропедевтичен, пропедевтична, пропедевтично,... |
старопечатен - старопечатна, старопечатно, мн. старопечатни, прил. Който се отнася към началото на книгопечатането. Старопечатен шрифт. |
червеноперка - мн. червеноперки, ж. Вид риба с червени перки. |
енциклопедист - мн. енциклопедисти, м. Човек, който се отличава с енциклопедизъм. |
поевропейчвам - поевропейчваш, несв. и поевропейча, св.; кого/какво. Правя да придобие качества на европеец. — поевропейчвам се/ поевропейча се. П... |
енциклопедизъм - само ед. Осведоменост в различни области на знанието. |
енциклопедичен - енциклопедична, енциклопедично, мн. енциклопедични, прил. 1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник. 2. Който се о... |
радиопеленгатор - мн. радиопеленгатори, (два) радиопеленгатора, м. Радиозасечник. |
сурдопедагогика - само ед. Спец. Дял от дефектологията, който се занимава с обучението на глухонеми деца и на деца със слухови дефекти. |
енциклопедически - енциклопедическа, енциклепедическо, мн. енциклопедически, прил. Енциклопедичен. |