опа - Намерени са 135 думи от търсенето |
стопанка - мн. стопанки, ж. Жена стопанин. Малката стопанка на голямата къща. Моята стопанка умря млада. |
хлопатар - мн. хлопатари, (два) хлопатара, м. Кован, обикн. меден звънец за добитък; чан, хлопка. |
допада ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и допадне ми, св. Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми. Предложени... |
закопавам - закопаваш, несв. и закопая, св. 1. Какво. Слагам в издълбана в земята дупка и заравям. Закопавам злато. 2. Разг. Какво. Заравям с ... |
изкопавам - изкопаваш, несв. и изкопая, св.; какво. 1. Чрез копаене завършвам дупка, яма, изкоп. Изкопавам изкоп за основи. 2. Чрез копаене из... |
ръкопашен - ръкопашна, ръкопашно, мн. ръкопашни, прил. Който става с ръце в близък контакт. Ръкопашна схватка. |
изпопадам - изпопадаш, св. — вж. изпопадвам. |
кльопачка - само ед. Жарг. Ядене. Има ли кльопачка някъде наблизо? |
каменопад - само ед. Свличане на скали или камъни върху път поради естественото им рушене. На много места по пътя има каменопад. |
обкопавам - обкопаваш, несв. и обкопая, св.; какво. Копая около нещо или в дълбочина; окопавам (в 1 знач.). Обкопавам дърветата. |
опропастя - опропастиш, мин. св. опропастих, мин прич. опропастил, св. — вж. опропастявам. |
откопавам - откопаваш, несв. и откопая, св.; какво. Изваждам с копане. |
попадение - мн. попадения, ср. Попадане в целта. Точни попадения. |
разтропан - разтропана, разтропано, мн. разтропани, прил. За човек — който умее да постига целта си, като мисли и реагира бързо; буден, отворе... |
разхлопан - разхлопана, разхлопано, мн. разхлопани, прил. Раздрънкан, разнебитен, повреден. Разхлопана каруца. |
андропауза - (нлат. andropausa по гр. aner, -dros 'мъж' + лат. pausa 'прекъсване')Мед. Критическа възраст при мъжа. |
въглекопач - мн. въглекопачи, м.Работник, който копае въглища в мина; миньор. |
дископатия - само ед. Спец. В медицината — дискова херния. |
допадне ми - мин. св. допадна ми, мин. прич. допаднал ми, св.— вж. допада ми. |
злопаметен - злопаметна, злопаметно, мн. злопаметни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение. // същ. злопаметност, злопаметност... |