Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

они - Намерени са 195 думи от търсенето
платоничен - платонична, платонично, мн. платонични, прил. 1. Който се отнася до платонизма. 2. Който е основан на духовни влечения и е лишен о...
плафониера - мн. плафониери, ж. Осветително тяло, което се закрепва непосредствено върху тавана или стените.
тампонирам - тампонираш, несв. и св.; какво. Поставям тампон. Тампонирам рана.
фестонирам - фестонираш, несв. и св.; какво. Украсявам с фестон. // същ. фестониране, ср.
хармоничен - хармонична, хармонично, мн. хармонични, прил. 1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хар...
хроникален - хроникална, хроникално, мн. хроникални, прил. Който е построен като хроника.
церемониал - мн. церемониали, (два) церемониала, м. Определен начин, ред за извършване на тържество, церемония и др. Сватбен церемониал. // при...
симфоничен - симфонична, симфонично, мн. симфонични, прил. 1. Който е със структура на симфония. Симфонична творба. 2. Който е предназначен за ...
телефонист - мн. телефонисти, м. Служител в телефонна станция, който осъществява връзката между телефонните абонати.
хронически - хроническа, хроническо, мн. хронически, прил. Хроничен. // нареч. хронически.
акордеонист - мн.акордеонисти.Музикант, който свири на акордеон.
анахронизъм - мн. анахронизми.Нещо, което не съответства на времето си; отживелица. // прил. анахроничен.
антагонизъм - мн. антагонизми.Непримиримо противоречие; противоборство.// прил. антагонистичен.
бонификация - само ед.Добавка заради по добро качество или постигнат успех, която подобрява резултата.
дисхармония - мн. дисхармонии, ж. 1. Липса на хармония; несъответствие. 2. Несъгласуваност, несъответствие, противоречие. Модата понякога се стр...
електроника - само ед. Спец. Приложна наука за взаимодействието на заредени частици с електромагнитни полета и за методите за създаване на полуп...
синхронизъм - само ед. Едновременност. // прил. синхроничен, синхронична, синхронично, мн. синхронични. // прил. синхронически, синхроническа, с...
демонически - демоническа, демоническо, мн. демонически, прил. Демоничен.
канонизация - само ед. 1. В църквата — провъзгласяване на някого за светец. 2. Прен. Узаконяване, превръщане в правило, в канон.
канонизирам - канонизираш, несв. и св.: кого/какво. Извършвам канонизация.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: